SaveSaveSaveSave ← Всички ръководства English

Ръководство · Риск при токени · · Стефан Цезаров · обновено на

Honeypot токени: защо можеш да купиш, но не и да продадеш

Цената може да изглежда чудесно. Портфейлът ти може да показва токените. Но да си върнеш парите може да е невъзможно.

Купил си токена. Транзакцията е минала. Токените са в портфейла ти.

Сега опитваш да продадеш — и транзакцията се проваля.

Опитваш отново. Същият резултат.

Това е едно от най-обезсърчаващите неща, които могат да се случат на крипто потребител, и често е резултат от honeypot токен.

Трикът не е непременно в цената или графиката.

Той е в смарт договора.

Добрата новина е, че много от механизмите за създаване на honeypot могат да се проверят, преди да купиш. Тази проверка може да отнеме секунди.


Първо, какво е honeypot?

Представи си honeypot като врата, която се отваря само в едната посока.

Можеш да влезеш.

Не можеш да излезеш.

В крипто света „вратата“ е смарт договорът на токена. Токен в блокчейн като Ethereum или BNB Smart Chain се управлява от договор, а този договор съдържа правилата за прехвърляне на токена между адреси.

Когато купуваш токен, взаимодействаш с тези правила. Когато го продаваш, взаимодействаш с тях отново.

А договорът може да третира двете действия различно.

Врата само в една посока Покупката минава от портфейла ти през договора на токена до пула на ликвидност и е позволена. Продажбата в обратната посока е спряна в договора и отказана, така че нищо не се връща в портфейла. Токен договор правила Портфейл Пул на ликвидност BUY позволено SELL нищо не се връща
Един и същ договор решава и двете посоки — и нищо не го задължава да отговори еднакво два пъти.

Затова зловреден токен може да бъде написан така, че:

КУПУВАНЕ → разрешено
ПРОДАВАНЕ → блокирано

Това е основната идея на honeypot.

Как токен може да ти попречи да продадеш?

Няма само един начин да се направи honeypot. Някои договори използват много очевидни ограничения. Други са по-фини.

1. Продажбата е блокирана

Договорът може да провери кой се опитва да продаде и да откаже транзакцията, освен ако адресът не е изрично разрешен.

Може да купуваш нормално, докато само определени портфейли могат да продават.

2. Таксата при продажба е изключително висока

Договорът може технически да ти позволи да продадеш, но да вземе огромен процент от транзакцията.

Например токен може да има нормално изглеждаща такса от 2% при покупка. Таксата при продажба може да е 99%.

Тогава продажбата технически е възможна, но икономически безсмислена.

3. Таксата може да се промени

Това е една от причините да не гледаш само таксата, която виждаш в момента.

Договор може да започне с такса при продажба от 2%. По-късно адрес с нужните права може да я промени на 50%, 90% или дори 100%.

Затова важният въпрос не е само:

„Каква е таксата?“

А също:

„Кой може да промени таксата?“

Такса, която виждаш, и разрешение, което не виждаш Времева линия: такса при продажба от два процента, когато купуваш, транзакция на собственика, която сменя настройката, и такса при продажба от деветдесет и девет процента след това. Разрешението е съществувало през цялото време. 2% когато купуваш собственикът сменя настройката една транзакция 99% когато продаваш Разрешението си беше там. Смени се само числото.
Проверката може да ти каже, че таксата може да се променя. Не може да ти каже кога някой ще я промени.

4. Преводите могат да бъдат спрени

Някои договори съдържат авариен ключ, който може да спре преводите.

Докато ключът е изключен, всичко може да изглежда нормално. Ако бъде включен по-късно, преводите на токена могат да спрат.

5. Портфейли могат да бъдат вкарани в черен списък

Договорът може да съдържа черен списък. Адрес може да бъде добавен в него, след което токенът вече не може да бъде прехвърлян от този портфейл.

Така може да останеш с токени, които все още се виждат в портфейла ти, но всъщност не могат да бъдат преместени.

Защо honeypot токените изглеждат убедително?

Точно това ги прави опасни.

Откъде идват сигналите Пет стъпки от страната на оператора: внедрява договора с вече вграденото ограничение, добавя ликвидност, търгува сам със себе си, за да мърда графиката, оставя купувачите да дойдат, после отказва продажбите им и изтегля стойността от пула. 1 внедрява договор 2 добавя ликвидност 3 търгува сам със себе си 4 купувачи идват 5 продажби отказани Графиката, броят притежатели и скорошните сделки в стъпки 3 и 4 са създадени от същия човек, който е написал стъпка 1. Ограничението е било там, преди всичко това да съществува.
Нищо в стъпки от 2 до 4 не е доказателство за договора. Доказателство е, че някой има пари и скрипт.

Отвън токенът може да изглежда съвсем нормално. Може да видиш:

Нищо от това не доказва, че можеш да продадеш.

Графиката на цената ти казва какви сделки са станали. Портфейлът ти казва, че притежаваш токените.

Нито едното не отговаря на най-важния въпрос:

Може ли този токен наистина да бъде продаден от моя портфейл?
Какво виждаш и какво решава Четири видими сигнала — графика на цената, брой притежатели, салдо в портфейла и стойност в долари — нито един от които не отговаря дали продажбата ще бъде позволена. Отговаря правилото за превод в договора. Какво виждаш ценова графика притежатели салдото ти стойност в $ Ще продам ли? нито едно не отговаря Какво решава правило за превод в договора публично · четимо
Всеки сигнал отляво може да бъде произведен от същия човек, който е написал ограничението отдясно.

Затова honeypot може да изглежда привлекателно точно до момента, в който опиташ да излезеш.

Моментът, в който хората обикновено откриват проблема

Представи си, че намираш нов токен.

Графиката върви нагоре. Купуваш за $100. Покупката минава. Портфейлът ти вече показва токените. Всичко изглежда наред.

Няколко минути по-късно решаваш да продадеш.

Транзакцията се проваля.

Опитваш отново. Пак нищо.

Увеличаваш газа. Отново се проваля.

Токените не са изчезнали. Все още стоят в портфейла ти. Но ако договорът пречи на твоя адрес да продава, това салдо може да не ти е от полза.

Екран за размяна в портфейл с розово предупреждение: избраният токен за плащане е honeypot токен, може да се купи, но не и да се продаде, сделката може да се провали. Точно под него има голям, напълно активен бутон Swap.
Някои портфейли и интерфейси за размяна правят тази проверка вместо теб и го казват ясно. Обърни внимание какво стои точно под предупреждението: бутонът Swap все още работи. Предупреждението не е ключалка — последната стъпка винаги е твоя.

Затова проверката преди покупката е толкова важна.

Как да провериш токен, преди да купиш

Няма един магически тест, който доказва, че токенът е безопасен. Вместо това гледай няколко различни сигнала.

ПРОВЕРКА 1

Собствените индикатори на договора

Отговаря: може ли да се симулира продажба, има ли такса, може ли да се промени, могат ли преводите да бъдат спрени, има ли черен списък, може ли собственикът да емитира или да променя салда.

Не отговаря: какво смята да направи собственикът след това.

ПРОВЕРКА 2

Истински продажби от обикновени портфейли

Отговаря: дали някой освен създателя е успял да излезе.

Не отговаря: дали твоят адрес ще бъде третиран по същия начин.

ПРОВЕРКА 3

Кой притежава количеството

Отговаря: колко концентрирани са притежанията и колко цената зависи от няколко портфейла.

Не отговаря: дали продажбата изобщо е блокирана.

ПРОВЕРКА 4

Малка пробна продажба

Отговаря: дали портфейлът ти наистина може да излезе, точно сега.

Не отговаря: на нищо, преди вече да си купил — и струва газ и в двата случая.

1. Провери договора на токена

Проверките за сигурност могат да прегледат договора на токена и да докладват неща като:

Това е видът информация, която проверката на SaveSaveSaveSave е направена да показва.

Постави адреса на договора, избери правилния блокчейн и гледай отделните находки, вместо да разчиташ само на един общ етикет.

Най-важното: обърни внимание на това, което проверката не е могла да определи.

„Неизвестно“ не е същото като „безопасно“.

2. Търси истински продажби

Можеш да прегледаш и активността на токена в блок експлорър.

Търсиш доказателство, че обикновени портфейли наистина са успели да продадат токена. Това е различно от това просто да видиш много покупки.

Токенът може да има много покупки и пак да пречи на обикновените притежатели да продават.

Ако виждаш много покупки, но много малко доказателства за успешни продажби от обикновени портфейли, това е причина да проучиш повече. Само по себе си не е абсолютно доказателство за honeypot.

3. Провери кой притежава количеството

Погледни най-големите притежатели. Ако малък брой портфейли контролират голям процент от количеството, това създава допълнителен риск — тези портфейли може да имат голямо влияние върху пазара, ако продадат.

И помни: токенът може да се продава напълно свободно и пак да е ужасна инвестиция.

Откриването на honeypot и цялостната оценка на риска при токен не са едно и също.

4. Ако вече си го купил, пробвай малка продажба

Ако вече си купил токен и не си сигурен дали можеш да продадеш, пробата с малко количество може да даде полезна информация. Направи го, докато позицията ти е още малка.

Ще има мрежова такса, а провалената транзакция пак може да струва газ.

Но може да отговори на един много практичен въпрос:

Може ли портфейлът ми наистина да излезе?

Това е резервна проверка — не нещо, на което да разчиташ, когато договорът може да бъде прегледан предварително.

Какво всъщност означава „чист“ резултат?

Тази част е важна.

Когато проверката не намери известно honeypot ограничение, това не означава, че токенът е безопасен.

Означава нещо много по-тясно:

Наличните проверки не са открили конкретните ограничения, за които са направени.

Разликата е голяма. Токен може да мине проверката за honeypot и пак да има сериозни проблеми.

Собственикът може да промени нещо по-късно

Ако договорът дава на собственика право да промени таксата при продажба, текущата такса може да е напълно нормална. Това не значи, че правото не е риск.

Проверката може да ти каже, че настройката може да се променя. Не може да знае какво ще направи собственикът утре.

Ликвидността може да изчезне

Токенът може да се продава напълно свободно в един момент и да стане труден или невъзможен за продажба, след като ликвидността бъде изтеглена. Това е различен проблем от honeypot.

Самият проект може да е съмнителен

Договорът може да има напълно нормални механизми за преводи, докато хората зад проекта дават лъжливи обещания, изоставят проекта или по друг начин се държат безотговорно.

Анализът на договора не може да ти каже всичко за хората зад токена.

Някаква информация може просто да липсва

Понякога проверката за сигурност не може да получи достатъчно информация, за да стигне до надежден извод.

Затова INSUFFICIENT DATA не бива тихо да се превръща в зелена светлина.

Ако системата не знае, честният отговор е:

Не знаем.

Един въпрос за помнене

Когато видиш токен, който расте, е естествено да попиташ:

„Колко високо може да стигне?“

Преди това попитай нещо по-основно:

„Мога ли да изляза?“

Погледни договора. Погледни активността по продажбите. Погледни правата. Погледни какво може да се промени.

И ако проверката за сигурност не може да определи нещо, приеми го като неизвестно, вместо да предполагаш, че всичко е наред.

Honeypot не винаги се вижда от графиката.

Понякога най-важната информация за токена изобщо не се вижда на графиката.

Тя е в кода.


Статията е само с образователна цел. Обяснява механиката на договорите на токени и начини да ги прегледаш, преди да взаимодействаш с токен. Не е финансов съвет и не гарантира, че който и да е токен е безопасен.